Едно, е сигурно и ясно,
за този свят, от някои презрян –
днес няма ни единствен рицар,
да язди гордо своя Росинант.
Днес няма рицари, защото
е време на пълзачи и медузи,
и няма никой, като онзи луд,
за нищо ризница да си нахлузи.
Къде – къде си Дон Кихоте?
Къде си ти със своите мечти?
Защо в съня ми идваш нощем?
Защо, когато само всичко спи?