Дали когато няма да ме има,
ще плаче някой? Моля те, недей!
Аз ще съм тук, но в песен и сред зима,
ще будя някой сбъркан чичопей.
Хвърли я, чуй жалейката! Веднага!
За мене кръст не слагай, нито креп
от луди, знаеш и смъртта, че бяга,
и с всеки стих ще бъда тук, до теб.
Щом сипне утро и очи притвори,
Луната - премаляла и заспи,
и премета небесните си двори,
ще чакам там, под старите липи. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.