Пак питаш по какво ще те позная,

когато с теб си тръгнем от света.

Душите ни когато ще са скитници в безкрая

и ще ни прегърне неизбежно вечността.

Те... белезите, знаеш ли са много.

Но първият ще са дълбоките очи,

в които и до днес потъвам

и казват: "Целият живот си ти!".

По аромата за косите ще се сетя.

Ще ги докосна плахо и ще разбера,

че не за първи път ги милвам.

Ще се разлее стара топлина.

Познати устните ще се окажат

с предишната си мекота,

която кара ме да се разтапям

от нежност. После пак ще е така.

Ръцете няма да са променени.

Ще бъдат пак създадени за мен.

Като сега - по мъжки силни, устремени,

издигащи ме над света.

Ще те позная... Няма как да сбъркам.

Ти отпечатан си във мен.

Зазидан във сърцето си те нося

преди, сега и след последния си ден!