Под късни слънчеви лъчи
и вятър, смугло развълнуван,
ще си говорим само със очи,
ръцете ни сами ще се целунат.
Ще повървим, от близост мълчаливи,
заслушани в дърветата край нас,
и на щурците, подранили,
в безвремието на синия им глас.
Ще споделим небето тихомълком,
а залезът за нас ще заговори.
Ще бъде неотложна тази есен,
защото ще те срещна през октомври.