Ще те стопля
с дъх на прииждащо лято,
с аромат
на трева и синчец.
Ще погаля лицето
съвсем непознато,
ще рисувам,
с талант на творец.
В душата ти празна
на пръсти ще вляза
с аромат
на море и на бриз,
в силует на изваяна
глинена ваза
ще бъда
твой нежен каприз.
Под ризата нежно
пръсти ще плъзна
с виртуозност
на стар пианист,
ще сгрея и устните,
вечно премръзнали,
отронена
с полъх на есенен лист.
© Валка Все права защищены