Истината е, че ще ти бъда скучна...

Истината е - бързо ще ти омръзна...

Макар да борих се със себе си стотици, -

НЕ! - хиляди пъти...

Уви, все някому оставах нещо длъжна...

И на мене ми омръзна!...

...

Омръзна ми!...

Това чувство...

...

Нарича се саморазруха...

Нарича се безмилостна вина...

Раздираш си душата

докато кръвта не спре да блика!...

Бавно давиш се

във собствената мъка

и тъга...

...

Удавник в живота...

Удавник в света...

Не си бил за тука...

Не си и сега...

Няма и да бъдеш!...

Никога...

...

Нямаш път наникъде!

Обграден си от стена!...

Блъскаш се в стените й,

докато не паднеш във несвяст...

После се будиш. -

Не е било сън...

...................................................

Питаш се...

Нима това е всичко?...

Нима това безплътно "Нищо"

е способно да я заличи -

онази адска празнина...

Нима са само плод

на някакъв химерен мит

били мечтите ти? -

Нима и всичките?...

Само надежди на слепец да види ден

посред нощта?...

...

Нима това е всичко??!...

....................................................................

....................................................................

Истината е, че ще ти бъда скучна...

.....................................................................