15 апр. 2008 г., 08:00
Ще ти говоря...
Сега съм тук. Ще ти говоря...
Знам, има време да ти липсвам.
Нощта - дълбока черна яма,
ще ни разделя и събира.
Ти в болката ми насъбрана
самотен стих си недописан.
Повтарям си - не си измама
и белия си лист прелиствам.
Не искам да съм нежна драма,
не се докосвам до звездите,
романтиката е за двама,
а тука сякаш някой липсва.
И въпреки това говоря...
А утре, ако мен ме няма,
със стих вратата ще отворя
и пак до тебе ще остана.
Знам, има време да ти липсвам.
Нощта - дълбока черна яма,
ще ни разделя и събира.
Ти в болката ми насъбрана
самотен стих си недописан.
Повтарям си - не си измама
и белия си лист прелиствам.
Не искам да съм нежна драма,
не се докосвам до звездите,
романтиката е за двама,
а тука сякаш някой липсва.
И въпреки това говоря...
А утре, ако мен ме няма,
със стих вратата ще отворя
и пак до тебе ще остана.
© Мая Санд Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
"Романтиката е за двама..." Много вярно си го казала.
-
"И въпреки това говоря...
А утре, ако мен ме няма,
със стих вратата ще отворя
и пак до тебе ще остана."
- поетично докосване ! -
Разкошен стих!
Красиво съхранена болка
в поетично откровение!
с обич, Мая.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Пишеш въздействащо!