15 февр. 2008 г., 15:46
Какво във този миг да ти разкажа...
Сърцето съхне като прахан и мълчи.
Ще задими, ще се разпали даже,
ще падне гръм, кръвта ще се взриви.
Ще ти разкажа как примирам от обида,
как изтлявам, как почти не дишам.
И шепна пак студеното ти име
и в топли думи мъча се да го обуя.
В опияняващата нощ присядам
от лекомислие и доверчивост...
Болях от истини, стареех и умирах
и залеза червен разстрелях във очите. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация