Ще тръгна тихо, без да ме усетиш,
и тихо ще затворя празнотата,
не искам и за миг за мен да светиш,
да, късно е, прегръщай се с вината.
Брутално ме обсеби, само твоя,
със маска, но на теб да е добре,
уби ми със замах покоя,
а в мене плачеше, изгубено дете.
Ще тръгна тихо, няма да заплача,
след прага ще забравя и простя,
да, друго слънце в мен прогони здрача,
обичам го и с него ще вървя.