Кога ли ще намери брод душата,
кога ли до убежище ще стигне?
Една любов, гореща, нейде чака,
готова в мощна буря да изригне.
А колко знаци още ще ми трябват,
нима съм сляп, изкормен и безчувствен?
Избрах като страхливец самотата –
наивник, неразбиращ от изкуство.
Не ми ли стигна взора в небесата,
морето очертало хоризонта?
И нощите пропити с тишината,
и дните натоварени с виновност? ...