Разнищвам тъмните си мисли,
разнищвам ги на хиляди парчета
и буреносните облаци в душата ми
се разпиляха от силата на вятъра!
Променям времето –
и то променя мене...
Че живота е безценен,
че всеки миг е тъй прекрасен,
че в търсене на истини,
все към себе си вървяла съм!
Ще бъда себе си!
И ще мечтая...
И ще заблести душата в бяло!
А мислите си овехтели,
ще ги заменя със обич
и признателност...
И ширна се светът пред мене
с пробуждането на пролетните ласки –
където всичко се възражда –
където всичко е тъй – чисто и любящо...
И погледа ми жадно пак се взира
към небето светло синьо...
Ще бъда себе си!
И ще мечтая!
Ще заблести душата бяла...
Катя Джамова
© Катя Все права защищены
Гавраил, благодаря ти!Да искам да опазя душата си бяла...
Владислав, благодаря ти за хубавия коментар!
Младене, благодаря ти за хубавия коментар!
Да тази мисъл я вмъкнах при редактирането на стиха
и наистина съм допуснала печата грешка!Благодаря ти!
Пожелавам ви, вълшебна творческа вечер и много успехи!