Patrizzia (Надежда Ангелова)
2237 18515
23 апр. 2022 г., 14:29  

Ще знам, че Ти ме носиш на ръце 

  Поэзия » Философская
712 9 12

До мен вървиш и раните кървящи
лекуваш. Тихо, тихо е навън,
когато по душата остър дращи
венец невидим с болка – трън, до трън.

Не съм дорасла още, Боже, благи,
но с враговете ядох, а и пих.
Вечери тайни, дарове, облаги,
с един ли Юда щедро поделих?

И може би защото ме подмина,
на ордите им поривът нечист,
живях си в Гетсиманската градина,
без сребърник. Живот изписан лист.

По стъпките Ти лазех, все към храма,
видя ме и дари ми лъч един.
Криле  дари, сега летя и няма,
душата бе - до светлото: - "Амин"!

И помъдрях. Душата – според ръста,
а юдите са сенки - без лице.
Щом падна, в светъл стих ще се покръстя –
ще знам, че Ти ме носиш на ръце.

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??