19 мая 2015 г., 20:45

Щом се свие болката на дъното 

  Поэзия
5.0 / 3
996 0 6
Превърна се душата ми във угар
от слънцето силно обжарена,
изригнала мараня, като луда
върху стари рани стовари се.
И всяка рана по-силно кърви,
няма дъжд, ветрове я брулят,
времето бързо живота стопи
с пресъхнали локви забулен…
В окото ми спряла се сълзата
потъналите чувства ще пои,
на сърцето с попътния вятър
от свирепа гибел ще спаси. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миночка Митева Все права защищены

Предложения
  • ОБУСТРОЙСТВО (глава 10) 1. И не пришло ли время сказать то, что не говорено, а многие сильны желание...
  • Давай вернемся в Неверлэнд, давай забудем как приходит осень и сколько горести приносит каждый вновь...
  • Узреть в листочках всю планету, И край ночной, мчащий к рассвету. Узреть ночь в день, и день в ночи,...

Ещё произведения »