Проливен дъжд. Размазан силует.

     Водата образа размива.

     Стрехите и асфалта мокри са навред,

     но сянката не си отива.

     Поглед трескав и изгарящ.

     Тежък спомен във сърцето пари.

     Зад стъклото - фас догарящ,

     ръцете силни, мирис на цигари...

     Очите тъмни чакат. Мокри кичури коса,

     разрошени, във пълен безпорядък спускат

     се... Очакване безмълвно. Гласа

     не мога да си спомня. Ръцете ми отпускат

     се. Премръзналите свити пръсти тръпнат.

     Студеното стъкло те галят и прегръщат.

     Целува ги смразяващ хлад. Ще се отдръпнат

     от прозореца, но очите ще отвръщат

     на питащите, другите очи. А по тялото

     полепват влажни дрехи. И под тях

     студът прониква. По леко загорялото

    лице не виждам нищо. Няма страх

     от ледените струи... Заслон

     и нервни пръсти. Проблясва пак цигара.

     Очакване на отговор, подслон.

     Барабани дъждът по тротоара. 

     Звънът отеква в моето сърце,

     а долу сянка чака ме с надежда.

     Златист загар по кожата. Ръце,

     протегнати за миг. Отвежда

     ме далече мисълта. Влудява

     изборът със тежестта си. Пустота

     прокрадва се коварно. Навънка притъмнява,

     избледнява силуетът и потъва в сивота.

    2006г.