Проливен дъжд. Размазан силует.
Водата образа размива.
Стрехите и асфалта мокри са навред,
но сянката не си отива.
Поглед трескав и изгарящ.
Тежък спомен във сърцето пари.
Зад стъклото - фас догарящ,
ръцете силни, мирис на цигари...
Очите тъмни чакат. Мокри кичури коса,
разрошени, във пълен безпорядък спускат
се... Очакване безмълвно. Гласа
не мога да си спомня. Ръцете ми отпускат ...