19 дек. 2015 г., 19:53

Щрих от любовта 

  Поэзия » Любовная
719 0 3

 

Понякога присядам 

и поръчвам скука -

в едно 

безоблачно развитие.

Умея да играя “не ми пука”,

да плача

също мога,

в чувствени разкрития.

Така веднъж 

запалих бързослучване,

изскърца кротко 

душата стара,

неписани рефрени се получиха,

запраши принца - поизстинал,

принцесата - загуби чара.

Закапаха дъждовни бързоредия,

една дъга фалшиво се изсмя,

че принцът бе поръчал

случки във комедия - 

ала трагичен  

случи краят, прегорял.

И после стана някак си

по-тихо -

побягна на суетата мъдростта.

Две егота в странно безразличие

подсмърчаха

в тъжна самота.

Излюпи се гигантско многоточие,

измъдрило 

3 точки на реда,

зачака кротко своя свиден прочит -


нов фото спомен, 

                                шрих от любовта ...

 

 

© ДМ Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "Закапаха дъждовни бързоредия, една дъга фалшиво се изсмя..." , Казват, освен Времето, че и сълзите лекуват болката. А тя в един момент отминава и няма да боли така силно както в самото начало. Но винаги остава мъничко болка, за да ни напомня, че е имало случки, събития, моменти били те хубави или не толкова. Само усмивки мила Дидинка !
  • само за разбиращи души>...мила, Калия...Благо Даря!
  • Неочаквано развитие!Но вълнуващо!!!И талантливо подарено!!!
Предложения
: ??:??