Ах, толкова много щурци
разпиляват нощес тъмнината.
Подскокльовци разни, добри,
дирижират във мен самотата.
И ми свирят със нежни крилца
под заспалата привечер круша,
щом залезът стъпи с крака
и в хоризонта потъне до гуша.
Бих искал да бъда сред тях,
сред тревите от лунни пътеки,
пред врати на отшелник монах
да му свиря звездни сонети.
Да скокна в полите на Бог
и от там да възпея всемира.
Със всеки направен подскок
да свиря по звездната лира.
Да мога с щурèшкият глас
да ви пея в узрелите ниви -
по - добър ще е всеки от нас,
ако щурче под перваза му свири!
© Добри Бонов Все права защищены