Тиха вечер, звезди, луна.
Аз съм пак в стаята сама.
И чувам в мрака шепота на нежен глас
"Само теб обичам аз".
Изпълнена с надежда се заслушах пак
да чуя отново този глас,
но само пронизващата тишина
ми напомняше, че съм сама.
Отново чувам аз гласче,
нашепващо "желая те".
Одеалото отмятам с треперещи ръце...
но, уви... това било щурче...
© Мария Димитрова Все права защищены