Щъркел в блатото пристигна
тази пролет край града.
И - гнездо набързо вдигна
в много стара махала
над един прашясал покрив -
на голям и здрав комин.
Край тръстиките - високи,
над асфалтовия дим.
Много бързо сред гнездото
той с другарка се сдоби -
Млада щъркелка - в леглото
пет яйца му подари!
Тя - с крилата ги прегърна
да ги мъти, да растат!
Есента - сами да тръгнат
над морета да летят!
И... яйцата - доста здраво
сред уютното гнездо
взеха бързо да наддават
милиграми на тегло.
И - в едно прекрасно утро
много рано - призори,
първото... яйце се пукна!
Малка човка го проби!
В миг се пръкна голо птиче
с много рошава глава!
Със - затворени очички
и със мънички крила!
А след него - второ, трето,
и четвърто се яви!
Щъркелчета - под небето
се излюпваха сами!
Даже - петото - мъниче,
се показа в този час!
Чудно щъркелче - момиче,
се доказа с ясен глас!
Мигом - всички зареваха,
заизвиваха от глад!
Татко щъркел припознаха
да ги храни пред обяд.
Той пък радостно заплака
в отеснялото гнездо.
Клюнът почна да му трака,
и с набръчкано чело
литна право към блатата,
малки жабки да лови!
Да нахрани с тях децата,
да не плачат на зори!
Юри
Йовев
Април
2021 г.
© Yuri Yovev Все права защищены