Шуберт

2 июн. 2021 г., 09:59

Поэзия » Другая

523 0 2

Шуберт

Събирам зной за влюбени цигулки
от знойната тъга на серенадите.
Нощта е танц с пастирка на светулки
от чезнещите сенки на ливадите.

Пътува влакът към последна гара
и трупа вик в съня на неродените.
Но има много тъмни светофари
до раждането на вселената.

Не съществува никаква дилема.
Дилемата е лесна за разбиране.
Понеже не остана много време,
отлага се поредното умиране.

Нестихваща е жалбата по младост.
Изтича вече пясъкът от кулите.
Бродира непосилни серенади
ефирната тъга на сомнамбулите.

Нощта е танц с пастирка на светулки
и сипва зной в камбаните на лятото.
Нощта е плач на влюбена цигулка
в кънтящата омара на сонатите.

С поздрав за Мария Панайотова