Стоманата под краката ми
усилваше ефекта от студа,
а самолетеният шум
раздра мисълта за това.
Вече
единственото, което се чуваше,
единственото, което се усещаше,
единственото, което вкусвах,
беше дъждът.
Размазващ грозния грим
на 'гражданите' в града.
А аз се смеех на това.
Убивайки.
Спасявайки.
Пречиствайки.
Разваляйки.
Докосвайки.
Улавяйки.
За мен не беше рутина.
Произведение на изкуството
от Най-великия
Миг на прозрение.
Виждайки истински
лица.
Само моето се губеше
в близката далечина.
Хилядите маски в
хилядите капки.
Хилядите
мисли, думи - неизказани
слова,
бяха сега само една
локва... вода
С вода кръщаваш
скъпото дете
и с вода измиваш
кървави ръце.
...
Дали изобщо има
нещо по-...
-Какво?!
Треперещите ми крака
спряха мисълта!
© Клара Все права защищены