Понякога се чудя коя съм аз-
Дете, момиче, цвете…
Обичам сред хората да бъда,
те помагат ми да разбера своята същност.
Помагат ми да разбера, че понякога обичам да съм сама,
че предпочитам самотата.
Но самотата не е леко изпитание-
тогава ми пречи шумът на мислите.
Този шум напомня шума на колите
по булеварда в най-големия трафик.
Човекът не е създаден да живее в тишина,
в пълната тишина започваш да се чувстваш уязвим.
Никой не харесва това чувство,
затова сме толкова егоцентрични.
Ако бяхме създадени за тишина,
щяхме да знаем как да общуваме помежду си.
Моят шум ме е научил защо
харесвам хората и защо ги мразя.
© Iliyana Nikolova Все права защищены