31 мар. 2010 г., 14:02

Сием Рийп 

  Поэзия
568 0 3
Не беше сън! За мене бе победа!
И радвах се, че съм останал жив...
Но още помня как смъртта ме гледа
от дулото със блясък тъмносив...
Две зли очи зад мерника присвити,
с желанието да ме умъртвят,
във разума остават неизтрити
и ме разстрелват за пореден път...
И всеки път – отново оживявам –
изтръпнал, неразбиращ, с поглед, впит
в убиеца, на който жертва ставам –
участник във безсмислен геноцид... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Ванчев Все права защищены

Предложения
: ??:??