Кап - кап,

дъждът се сипе.

Фиу - фиу,

вятърът свисти

и разнася аромата на цъфнали липи.

Фигура на човек

от далечината се появява.

Бавно, но сигурно се приближава.

Вятърът завява в очите,

човекът продължава да върви

и за един ужасен миг

пред мен се появи.

Лицето му е снежнобяло,

с усмивка, която ме плени.

Някак примамливо ме кара:

"Доближи се, доближи".

Пристъпвам напред, изтръпнала от страх,

но няма начин да се върна назад.

Приближавайки се, осъзнах

какво пленяващо лице видях.

В този миг разбрах

голямата си грешка аз.

Изведнъж убождане усетих

и не разбрах как се свлякох

на мократа земя

в краката на врага.

От зъбите му кръв се стича

и злобната усмивка ме привлича.

Преди да затворя очи

и сърцето ми да спре да тупти.