Сигурно има такава любов.

Която се пие на глътки.

Безостатъчна. Тиха,

И непринудена.

Сигурно има такава любов

Която плахо в нашите нощи наднича.

И ни прави завивка от нежност.

А на сутринта

Си отива.

Сигурно има такава любов.

Надежда.

А после съмнение.

Може би в някой следващ живот.

Ще се срещнем с нея.

Изгревът ще бъде споделен и тих.

А денят много динамичен.

Открих ли те? Май, че те открих.

В замечтания поглед на едно момиче.

Автор: Полина Велчова