10 февр. 2007 г., 23:32
Сигурно деня ще дойде... сутринта?!
Ще го чакам - тъжна и сама.
Ще споделям мълчаливо с нощта,
докато сърцето ти не се поразтопи/поне замалко/.
Сигурно и краят на кошмара ми ще дойде?!
Кога ли? Ами, може би
когато душата ти сълза не пророни...
И горчиво се разкае за това, което ти ми стори...
Може би - незнам...
А исках и аз да литна свободна,
това се случваше, но за ден - два.
Нима такава ще е участта ми до смъртта?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация