Празни бели редове...
 запълнени от празни думи...
  Събуждат страх и грехове...
     горчилка - прах от гуми...

Вилнеят вихри - сняг.
 Проплаква хладен дъжд.
  Морета милват бряг...
  и шепне сухият камъш...

Разпален огън-страст,
 изгаря стара горест...
  А изпод розовият храст,
   наднича гадна болест...

Стомана, Кръв и викове -
 заглъхват те, подхванати отново...
  Отминали години, векове...
   живеят в редовете-букви, думи...
СЛОВО...