LJULJU (Люба Георева)
52 75
5 апр. 2011 г., 20:04

Силна 

  Поэзия » Философская
1061 1 4

                                             „Това, което не ни убива, ни прави по-силни”

Станах стоманена – вече съм силна!
Даже сърцето превърна се в камък.
Мога сама – не ми трябва закрила:
мой е в жаравата буйният пламък.

Няма сълзи, няма помен от страх –
чувствата нейде дълбоко зарових.
Даже душата, потънала в прах,
някъде вътре да стене оставих.

Пълен покой – само бели стени:
болката в мен да припари не смее.
Всяка емоция тихо мълчи,
птица самотна в небето се рее.

Старо лице - просто нов макиаж:
крива усмивка на бледите устни.
Някакъв странен фотоколаж,
сякаш на клоун, абсурдно безчувствен.

Искам отново слаба да съм:
щом ми се плаче, да мога да плача,
да се зарадвам на слънцето вън,
да се страхувам от сенките в здрача.

Ала е късно – аз съм скала:
твърда, самотна, уви - недостъпна.
Само красивата нежна луна
в моята пустош остана ми спътница.

© Люба Георева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??