31 окт. 2012 г., 00:07

Силната жена 

  Поэзия » Философская
7729 0 7
/Таня Мезева, Таня Илиева - fenix/

За силната жена, не се говори.

Тя смела е, дори да е сама.
Не хленчи, не измисля апострофи. 
Усмихната е, приливна вълна.

Не моли и не проси милостиня,
сама на свойта участ господар.
За всяка във душата си пустиня,
тя мъдра е и ще намери цяр.

Трохите не събира от трапези.
Не се превръща в безгръбначен роб. 
Сълзите си издайници, не мрази,
но пази ги за любовта, до гроб.

Обича със сърце, душа и тяло,
изгаря в клада от безброй мечти.
След всеки край усмихнато начало,
със разума си тя ще сътвори.


В жаравата пристъпва със достойнство,
по нестинарски гони злочестта.
В косите вплела огън, чар и тайнство,
тя битките печели на честта.

За силната жена не се говори...
Пред силата й просто се мълчи.
В живота си тя никого не моли,
със реверанс ти път й направи!



© Таня Мезева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • До силната жена трябва да застане силен мъж нали, Танче. А пък народа казва на "твърда коса мек брус". Знае ли човек? Силен стих.
  • А някои казват, че истинския чар на жената се крие в слабостта й ...
    Поздрави за стиха!
  • !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
    Обича със сърце, душа и тяло,
    изгаря в клада от безброй мечти.
    След всеки край - усмихнато начало,
    със разума си тя ще сътвори.
  • Браво!
    За да направиш с реверанс път на силния, трябва да си не по-малко силен...
  • Да не си посмял, Тома!
  • А не може ли да й направя подсечка?
Предложения
: ??:??