Едно момиче малко

обича тебе истински,

мечтаеше тя плахо,

нявга да си с нея ти.

Годините минават бавно,

тя вярваше във своята любов,

мъката пронизваше я плавно,

тя знаеше, че имаш друг живот.

Не искаше да каже на сърцето,

че ти никога не ще си неин,

тя вярваше и молеше небето,

да станеш нявга неин.

Порастна малкото момиче,

порастна с нея любовта,

от тебе тя не се отрече,

макар, че ти дори не я видя.

Денем страдаше силно за тебе,

нощем плачеше тихо в нощта,

мечтаеше ти да бъдеш със нея,

желаеше само любовта.

Тя обичаше, плачеше, страдаше,

но ти дори не знаеш това,

ах, как се молеше, плачеше,

поне да разбереш това.

Години изпълнени с болка,

с любов и трепет в нощта,

молеше искрено Бога,

да и дари капка от любовта.

Сега вече е млада жена,

и пак нявга плаче в нощта,

плаче и се пита: „докога”,

докога ще е в нея любовта?

Потисна дълбоко я в себе си,

разбра, че инак боли

тогава се сети за нея ти,

за тези разбити мечти.

Дойде с прошка при нея,

прошка за отминалите тежки лета,

чувства се бореха в нея,

яд, омраза, и тя- любовта.

Опита са сила да я потуши,

ти не си заслужил това,

за миг ти мъката и приглуши,

със тези дълго чакани слова.

Сълзи напълниха очите сини,

сълзи на радост и любов,

най-накрая тя прости ти,

прости ти- от любов.

Прости за твоето мълчание,

прости за свойта самота,

за времето отминало в страдание,

защото вярваше във любовта.

Силната любов спаси я,

не се поддаде на мъжки слова,

остана вярна на тебе,

но нявга се пита: „дали заслужи това”?

Въпросът не даваше мира,

но тя чакаше свойта мечта,

вярваше в нея, макара, че умира,

със всеки ден по частица една.

Но днес ти си пред нея,

молиш да бъде със теб,

любовта изплува над нея,

тя знаеше, че не може без теб.

Забрави годините пълни със болка,

забрави тежката орис да бъде сама,

благодари тихо на Бога,

че все пак и изпрати любовта.

Забрави за миг самотата,

която измъчи я толкоз лета,

щастлива бе, че мечтата,

стана реалност без много слова.

И ето, тя вече е с него,

мечтата на нейния детски живот,

вече е млада жена и е с него,

но се пита само: ”защо чак сега”?!

Защо изпита толкова болка,

това ли заслужи с тази любов,     

и когато каза: „ вече не мога”,

той свърза с нея своя живот.

Това е било изпитание,

заради нея- любовта, 

изпитала е хиляди страдания,

но тя знае- ТОЙ е нейната Съдба !!!