1 сент. 2009 г., 10:22

Силуети 

  Поэзия
529 0 6
А колко нежни чувства пропилях.
Без време се изрони цвят от пролет...
Улучиха синигерче в мига,
когато бе понесло сламка в клоните...
Свещта в онази стая догоря,
а хлябът –
потъмнява и се спича...
Превръща се във точка на брега
самотен,
силуетът на момиче...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Билярска Все права защищены

Предложения
: ??:??