Ranrozar (Стойчо Станев)
661 19694
28 янв. 2025 г., 12:17

Силуети 

  Поэзия
68 5 9

 

       на Георги Мишев 

 

От дългите студени зими

през нощите със летен смях:

с лирична необходимост 

в сезоните под небето побелях.

 

Пространствата още мамят 

с тихите си стъпки за любов...

След филма "Дами канят"

кадрите живеят в послеслов. 

 

Преди изгревите,от умора 

звездите гаснат в самота.

За обич страдат будни хора. 

Без обич плаче любовта. 

 

През сенките тъга прозира

и чувствата простират длан...

Когато силуетите умират-

спомените живеят в блян.

 

© Стойчо Станев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря за Любими, Живко!
    Благодаря за хубавите думи и оценките,Мария, Дора, Младен, Люси, Пепи, Bo Boteva,Скити и Дейна.1!🙏
  • Поздравления за хубавия стих, Стойчо!
  • Много красив стих!

    "Преди изгревите,от умора
    звездите гаснат в самота."

    Красиви образи и "Силуети"! Поздрав, Стойчо!
  • За обич страдат будни хора - така е!
    Много красиво. Благодаря за емоцията, Стойчо!
  • "След филма "Дами канят"
    кадрите живеят в послеслов."
    👏 Поздравления!
  • Много хубав стих,Стойчо! Бих могла да го прочета лично на Георги Мишев,ако ти нямаш възможност.🙂
  • "Когато силуетите умират-
    спомените живеят в блян."

    Страхотно казано, Стойчо. Както и целият стих.
    Приеми моето възхищение!
  • "Преди изгревите,от умора
    звездите гаснат в самота." И тъжно, и прекрасно!
  • "През сенките тъга прозира." Много красив образ. И други хубави находки.
Предложения
: ??:??