danda (Даниела)
358 1120
28 июл. 2009 г., 08:32

Симфония 

  Поэзия
532 0 5

        

 

                 Заравяш пръсти във косите ми,

                 а те - трептят, сякаш струни са - на арфа,

                 намираш бялата извивка под къдриците -

                 акорди неспокойни пръсват тишината.

                 Обоят на ръката ми притихнал е:

                 "Очаквам те!" - алтово нашепва,

                 и контрабасът във гърдите ми простенва -

                 усетил идващото "бедствие".

                 Лъковете крехки на бедрата ми

                 изопват се - полита щрайха,

                 до безпредел опъваш тетивата -

                 прогонил мисълта за края.

                

 

                 А после... всичко в мен мълчи

                 разпръснато, удавено в агония.

                 Не казваш нищо, даже със очи.

                 Докосваш ме - симфония!

                 

                

                 

© Даниела Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??