Измачкан лист съм - скъсай ме на хиляди парчета,
надраскай всеки къс от мене - може да ти е утеха.
Побързай - пак ти казвам,
като гледам нямаш много време.
Мастилото започва бавно да избледнява
и свършва - без да е дописан даже реда.
Хвърли онази книга - там, от рафта прашен.
Пазиш в нея спомени предишни.
Няма вече и следи от букви...
А сенките превърнаха се в йероглифи...