Звъни синът ми... девет и полвина.
"Ще се прибирам след около час."
Аз знам, че детството му мина,
но искам да е покрай нас.
"Бъди спокоен, ще те чакам.
Внимавай, чувствай се добре."
Ала във мене нещо трака -
заплаках скришно от сърце.
След още малко време и отлита.
Не може майка да го спре.
Не искам да съм му сърдита,
но плаче моето сърце. ...