Синдромът „Няма смисъл”

31 июл. 2010 г., 20:26

Поэзия » Философская

802 0 2

Трябва, предполагам, да пиша…

Казаха ми, че ми се отдава.

Казаха ми и да не спирам да дишам

" - вдишвай, издишвай... от тази „няма смисъл” зараза..."

Добре, де, ще дишам, щом трябва,

щом казвате – болна ще бъда.

Речта ви за целите бързо ме грабна.

Предполагам... „родена” е мойта присъда.

Родена, но... знам ли?!

Кога да бъда и коя да съм аз?

Нещастна, щастлива... или просто осъдена

на живот без смисъл, без говор, без власт?

Подайте ми отговор -

без захар да е.

Не измислена сладост ми трябва,

не вашата вяра втълпена

и вашия взор - не, не и не!

Подайте ми смисъл,

но бързо го дайте,

преди да си тръгна без „сбогом”, за миг.

Знам, вашите думи набързо омайват,

но гнили отвътре са ваш'те души.