Вървях сама в онзи мрачен ден.
Вярвах, че светът от нежност е лишен
и със сведен поглед към сивата земя
мислех към самотата да се устремя.
Безлични хора минаваха край мен,
попаднали на проблемите си в плен,
но един глас силно се изсмя
и с гръм ме накара да се приземя.
Бързо вдигнах поглед удивена,
но не се почувствах притеснена...
Вече бях попаднала във плен
на твоя поглед устремен... ...