В китното дърво на скрито,
с едно листо покрито,
шарено Синигерче - синица
сладко похапваше храница.
Нейде дълбоко от гората,
сред гъстите клони и листата,
Сойка рошава, немита
долетя и кресна, не попита:
- Ей, дребосък невзрачен, малък,
дай ми твоя залък,
доброволно веднага го дай
и от тук изчезвай, не се май!
Синигерчето мъничко, плашливо,
храната даде услужливо,
но Сокола - приятел отдалече
видя и на помощ се притече.
Разхвърчаха се пера и перушина
от гърба на лошата гадина,
Сокола Сойката изгони
на дървото от гъстите клони.
Синигерчето за помощта благодари,
приятеля си с подаръче дари.
Сокола отлетя и остана то
да похапва пак под голямото листо.
© Никола Яндов Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
"За да повярваш в доброто, трябва да започнеш да го правиш!" »