28 авг. 2014 г., 22:10

Синовни мисли 

  Поэзия
1346 2 12

Надявам се, че в мир почиваш, мамо,
загърбила житейските угрози.
Небето  както виждам, е голямо,
дали и там насади брат ми лозе?

В мен мъката не спира и ме пари,
но ти почивай в мир, почивай, мила.
Остане ли пък бате без цигари,
в престилката си, знам, пакет си скрила.

Навярно облаци сега напридаш,
усукваш тънката небесна прежда.
Кълбетата грижовно в кош събираш
и може би надолу все поглеждаш...

Не гледай с този тъжен поглед, мамo,
за живите не трябва да се жали.
Ръката ти лежи на мойто рамо
и в дни горчиви с нежност пак ме гали.

... Сега почивай, подвила кротко крак.
Светът познава хиляди светици.
Но аз сред всичките ще видя как,
най-святата плете за мен терлици.

© Димитър Никифоров Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??