Земя. Синя нощ. Има вятър. - Ще вземем ли вино? - Какво да е? Шардоне? - Добре. Вървим с теб по онези тесни улички, за да излезем на плажа. В синя, или черна, - някак сънена вече и дяволски бледа вечер... Пясъкът. Лятото. Пясъкът... И денят! Без да пита! Влиза и пита ме: ”Чу ли?!” Зловещият ден. Отново при мен! Не сега!Не тук... Но не чува проклетият... - А ти знаеш ли, чух, че днес са избили... - Тихо!Не искам! - Добре, но... - Тихо, чуй пясъка... А пясъкът вие. Тихо е. Няма звезди. - Усещаш ли слънцето под краката си? Усещаш ли синия миг? И ние сме тук... Усещаш ли пясъка... Ясене? - Да! Избелелите облаци край бледа луна. Морето се влива, край всяка една... Скала. Играят. Тихо минава, заспива полека и така... до всичките дни. Вековете се вливат във всякаква вечност и не искам да търся, и не искам... ничия мъдрост. Не! Вече не! Скалите се бранят. Вълните ги удрят. Луната е бледа. Земята прелита, не спира и пита! Всичко се вие! Залитам! Тя пита: “А ти, чу ли?!” - Да! А ти... Си красива... Косата ти... вятърът скрива Лицето ти. Мълчаливо, и питам: - Да отворя ли виното? - Да – усмихваш се. И милиарди слънца и звезди и сърцето ми... Се разтварят. Тогава. Синя нощ, на скалите, над плажа... И нощта не ругае. Не плаче, като хлапето наръгано с нож в нощ, в Пирогов. И не плаче. И не плачеш... Има вятър, и сме заедно... /Има дяволи в нощ. И бомби и хора, търсещи помощ... Има! Но приятел, просто те моля, само тази нощ, и само за миг остави ме! Само тази нощ! И прости ми ... Земя!/
"А ти...
Си красива...
Косата ти...
вятърът скрива
Лицето ти.
Мълчаливо,
и питам:
- Да отворя ли виното?
- Да – усмихваш се.
И милиарди слънца
и звезди и сърцето ми...
Се разтварят."
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Поздравления за стиха,Хенри!