Загубвам те от своя взор,
ала близко те сещам пак,
топлещ мой син простор,
единност носиш и знак.
Боса, гола ме приемаш,
милваш, сила даряваш,
отмиваш, зло отнемаш,
енергия, заряд оставаш.
Мислено в мен те пазя,
оставила частица в теб.
Режеш днес, но боса газя,
една сълза изстива... лед.
(а)
12.11.2008
© Анета Саманлиева Все права защищены