26 авг. 2020 г., 16:17

Синьото ми отива 

  Поэзия » Философская, Другая
828 0 0
Синьото ми отива 💙
Имам синина в душата си по рождение,
а пред очите очила със сапфирени стъкла
Синьото е моят цвят, няма съмнение
Затъвам под тежка тюркоазена вълна
Аквамаринено небе ума ми премазва
Под прозрачната ми кожа синя кръв тече
Но не аристократично потекло показва
Все към лазурен омагьосан кръг ме влече
Гердан от лапис лазули гърлото прерязва
Сърцето полилавяло от задух препуска
С острие от ларимар ръцете си нарязвам ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лора Все права защищены

Предложения
: ??:??