Презрително ме утрото събужда,
повдигам глава към слънцето проклето,
лъчи през длани очите ми пробождат,
а краят на пустинята невидим е,
отвъд небето.
Подслони ме за нощта земята,
останала от буря снощи пощадена,
пясък ме прободе с маранята,
за кръвта ми зажаднял,
в гърдите ми червена.
Змия лежи безжизнено в ръката,
опитала без звук да ме отрови, ...