Синът на Стиховея

22 мар. 2024 г., 15:33

Поэзия

126 4 2

СИНЪТ НА СТИХОВЕЯ

... дали е от безсмислените дни, в които пропилях торби с надежди,

вървя в руини прашни съсипни, останали след мен из дните прежни,

надире – там, над птичите бърда! – се ветролеят светлите ми ризи,

цял век си гладя бялата брада, редя години – в стихчета – на низи,

заключи се Вълшебникът Сезам! – дори една жълтица ми не даде,

кого нахраних с думи, аз не знам, но с тях се мая сам, пиян и гладен,

и – онова, което предстои, а то са пропасти със ледни преспи,

не го рисувах с розови бои – и го изпях в най-честните си песни,

нали сме всички Божии деца, и аз – печален Син на Стиховея –

изпращам ви последните слънца, с които ми остана да живея.