ekstasis (Михаил Цветански)
589 5042
28 мар. 2012 г., 15:14

Сираче 

  Поэзия » Другая
753 0 13

Всяка сутрин я виждах, вървеше

по отсрещния сив тротоар –

мисли  в крачките малки  редеше

и  мечти от усмихната жар...

 

Беше още хлапе, но чертите

на лицето  й  с огън свенлив,

преобръщаха погледи мъжки

и събуждаха порив красив...

 

Тя протягаше жълто петаче

със ръка като бял минзухар,

плахо хващаше топло геврече

и го скриваше в своя кошмар...

 

Във  торбица  на клето сираче

сред  изгубени много сълзи,

после спретваше  малка сергия

с книги  мъдри и думи добри...

 

И растеше – събудена пролет

в дните дълги,  разпукала цвят

и годините раждаха полет

от очите  й – див необят...

 

а гевречето,  верен приятел,

я целуваше – с дъх на сусам

и когато момче заобича

със черти на красив мохикан,

 

тя си тръгна от нашата улица

и в чужбина днес сбъдва мечти,

ала  сутрин все още я чакам аз,

като слънце във  моите дни...

© Михаил Цветански Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??