17 дек. 2009 г., 22:54
За тебе няма зора и светлина,
за тебе няма майчина милувка,
за тебе няма бащина подкрепа,
сам-самичък остана на света.
Преди време ти всичко загуби,
знай, злочеста е твоята съдба.
Не можеш да изречеш дори синовните думи,
обречен си на вечна самота.
В нощите под синьото небе,
ти търсиш спомени сълзливи,
как в дома ти, още като дете,
с твоите близки сте били щастливи. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация