viki1976 (Виктор Костадинов)
22 8
25 мая 2007 г., 10:27

Сираче 

  Поэзия
733 0 4

Недалече в София от Централна гара,
детенце босоного към мене се зададе.
То бе облечено във мръсна дреха, стара
и щом ме приближи си шепата подаде.

Сърцето ми веднага се в тъга обгърна,
оказа се това, че е дете сираче,
поисках нежно бащински аз да го прегърна,
а то се сви до мене, тихо да поплаче.

Защо така тъгуваш ти, детенце мило,
каква е тази мъка, що във теб живее?
И злото, сърчицето ти, тъй люто наранило,
оставило душата ти в страдание да тлее.

Аз съм сираче, чичо, от майчица лишено,
за мене няма нито светъл ден, ни радост.
Затова сърцето ми е толкоз наскърбено,
затова в живота си не усещам сладост.

© Виктор Костадинов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??