С и р е н а
Разпадната на хиляди прашинки
(а вятърът на спомен ме отнема),
ще скоча от високо сред вълните
и с тях във вечен път аз ще поема.
По всички океани и морета
ще скитам неуморна и красива.
И изгреви, и залези ще срещам
навсякъде, където съм щастлива.
С големи кораби ще се надбягвам,
по гребен на вълна ще се катеря.
Не спирам ни за миг да се надявам, ...