27 окт. 2012 г., 14:39
СИРОМАШКО ЛЯТО
Бавно обикаля из полята
и по пътя сее вред позлата.
С облачета пухкави играе –
хич не бърза. Ту се замотае
при баирче, легнало на припек,
ту на сянка в долчинка изприпка.
Нищо, че отдавна уж е есен.
То си знае неговата песен
и докато може, ще я пее.
Рано му е още да немее,
Слънчо щом така приятно гали. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация