24 сент. 2011 г., 16:21
СИРОМАШКО ЛЯТО
От лятото забравен ден
със слънце и със светлина,
във парка ме залива мен
със драгост и със топлина.
А голи, вейките стърчат,
тъжно е - нали е есен,
безлюдни пейките мълчат,
тъжна е и мойта песен.
Но пак ще кажа си: "сполай"
за тоз забравен летен ден.
По-скъп ми става той комай, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация