„Сиромашко“ лято

Не, не е все още лято,

но не е и вече есен –

през дъжда и Слънце грее,

вятър вие... Често бесен...

... Ей такова смътно време

с меланхолия в душите

днес живота ни превзема –

приземявайки мечтите...

Южен вятър го донесе

и обърка ни представата,

дето имахме за „есен“ –

смръщената и мъглявата...

Сякаш по са други хората

в тези дни първично-есенни –

натоварени с умората

от Живота... Тъжно весели...

Птиците отдавна вече

в търсене на ново лято –

отлетяха на далече

дружно с прелетното ято...

Само хората оставаме

с вятъра сега и тука,

като тайно се надяваме

той от ю́га все да духа...

И е толкова приятно

гръб на при́пек да обърнеш,

и с желание:  обратно

лятото сега да върнеш...

... А не е все о́ще лято,

но не е и вече есен –

ей такова непонятно

време вятърът донесе...

А  в последните отпуснати

дни от хубавото врече,

трябва всичкото пропуснато

от Живота да се вземе...

Естество необяснимо:

- и в увяхването също

е направило да има –

красота различна, всъщност!...

Бо́же и е тъй приятно

сам на при́пек да задремеш

и във времето превратно

нови мисли да подемеш!...

С нежен полъх да те гали

поривист и южен вятър –

ни́що, че сега едва́ ли

може пак да бъде лято!...

... но с желанията будни

в летни спомени уне́сен,

да повярваш ти е трудно,

че дошла е вече - Есен...

03.10.2021.